Първи семинар по проект COMPAIR

Справяне с проблемите със замърсяването на въздуха в София и Пловдив: Предизвикателства и възможности при използването на гражданска наука

Една от първите задачи по проекта за пилотните области по проект COMPAIR бе пилотите да идентифицират различни заинтересовани страни, с които ще работят тясно през всички 3 години от проекта. И още в началото на 2022 г., на 25-ти януари, се проведе първият семинар-дискусия, в който се събраха представители на най-различни сфери, които бяха поканени от Асоциация за развитие на София и проект “Зелена София”, както и от Енергийна Агенция Пловдив (ЕАП), които са партньор по проект COMPAIR за град Пловдив.

По време на дискусията заинтересованите страни от различни институции от София и Пловдив, както и представители от гражданския и НПО сектора, обсъдиха първи стъпки към сътрудничество за чист въздух в градовете. Представен бе проекта и неговите цели, след което бяха генерирани идеи и набелязани сфери, в които имаме допирни точки и можем да си сътрудничим в предстоящите три пилотни проекта за София и Пловдив. Ясно бяха дефинирани уязвимите и най-засегнати групи от населението: бременни, малки деца, хора с нисък социално икономически статус, хора с хронични заболявания.

В рамките на проект COMPAIR София и Пловдив ще са сред 4-те европейски региона, които ще използват гражданска наука за по-широко измерване и подобряване на качеството на въздуха в градска среда и така ще могат да спомогнат за планирането и вземането на решения на местно ниво, основани на данни, така че да бъде гарантирана по-голяма ефективност на мерките.

Кратко резюме от протеклата дискусия:

• Качеството на въздуха днес е натрупана грешка от години и за да бъде решен проблема, са нужни години и съвместна работа в симбиоза и на трите елемента:

1. Държавната политика и държавното участие

2. Участието на местно управление

3. Поведението на отделния човек и гражданите

• Важно е информирането на населението и обединени усилия в мерките. 

• Децата са най-уязвими, но са и двигател на промяната. 

• Източници на замърсяване: пропуска се ерозията на почвата като източник на ФДЧ (по изследване на БАН и НИМХ) 

• Идеи за локации на сензорите:

  • Комбиниране на различни типове локации - например в близост до училище и натоварено кръстовище - примери:

    • 31 СУЧЕМ Иван Вазов 

    • 23 СУ „Фредерик Жолио-Кюри“

    • 32 СУИЧЕ ”Климент Охридски” 

    • 18 СУ “Уилям Гладстон” и други училища

  • Метростанции и натоварени спирки на градския транспорт

  • Да се мери в самите станции и превозни средства - например при мерене “Въздух за здраве” са отчели, че много се повишават най-фините прахови частици под PM 2,5  при спиране на метрото.

  • Indoor Pollution - в домовете на хора, които се отопляват на твърдо гориво

  • В класните стаи и в детските градини

• Препоръки: 

  • Да имаме предвид енергийната бедност, която е свързана и с бедност по отношение на мобилността. Често общественият транспорт е по-скъпото средство за придвижване.  

  • Да управляваме търсенето, но и предлагането на алтернативни начини за придвижване - например увеличаване на броя на велоалеите, но и подобряване на тяхното качество.

  • Да започне да се говори за здравния аспект на въздуха, така както се говори за здравословното хранене => здравето да излезе на преден план, иначе рестриктивните мерки ще бъдат отхвърлени.

  • В края на проекта да се предложи нещо конкретно и работещо, което двата града - София и Пловдив, да могат да имплементират, не само да се спре с измерването, анализа, осъзнаването на основните замърсители и своя собствен принос, но и да отидем отвъд това и да има работещи решения.

  • Да се покаже кумулативния ефект от различните типове замърсявания - от битово гориво, от транспорт, тъй като много често те действат едновременно.

  • Зоните около училищата да се обособят като “Зони без дим” или “Зони без пушек” и около периметъра на училището да се подпомагат домакинствата приоритетно да си подменят отоплителните уреди. Това да се допълни и с мерките от Фландрия за затваряне на улиците около училищата в определени часове, насърчаване на родителите и самите ученици, които сами ходят на училище да изберат активната мобилност пред пасивния транспорт. => Измерване на кумулативния ефект и кумулативното положително въздействие от мерките, които се взимат в транспорта и замърсяването на въздуха. 

  • => на географски принцип да се правят и измерванията - измервания около училищата + измервания вътре в сградите 

  • Подценяваме замърсяването с азотни диоксиди 

  • Всеобхватна информационна кампания за повишаване на осведомеността на гражданите (през април “За “Земята” ще правят такава, “Въздух за здраве” също в следващите 2 години) => да работим съвместно за фомулиране на подходящите послания. В допълнение: активна комуникация по всички “зелени” теми, срещи с продуценти на различни ТВ предавания, които в своите продукции да включват различни теми, свързани с по-устойчивия начин на живот, отпадъци, замърсяване, начин на придвижване, така че това да стане обичайна тема в тези масови предавания. 

  • Преведени на български новите критерии за замърсяване на въздуха, които бяха приети тази есен - до края на февруари 2022, Центъра за околна среда и здраве на СЗО ще организират събитие на тази тема в България. 

  • Да се създаде общ репозиторий - платформа,  на която да се събират данни и да се проследява последователност на всички тези проекти. 

  • Да се избегне дублиране на платформите, защото “За Земята” вече работят по такава за въздуха. Възможно е подобно дублиране и в темата транспорт и транспортно моделиране, а е важно да се обърне внимание на анализа за нуждите на транспорта и мобилността на хората в София, преди да се вземат финални решения за нискоемисионна зона.

  • Нужно е да се ориентираме за мащаба на проекта - колко училища ще бъдат обхванати, колко сензора ще бъдат раздадени - колко мобилни, колко статични, колко души ще въвлечем като преки участници. 

  • => след като се дефинират целите на проекта, какво точно искаме да направим с тези датчици, съответно да се види къде ще бъдат разположени, за да се постигнат тези цели и тогава може да се каже бройка. Колкото повече сензори, толкова по-добре. 

  • Да свържем Атина с новия изследователски институт на Софийския университет - GATE, за да обменят опит по дигитален двойник, който София разработва в район Лозенец.

Данни от Mentimeter: 

• Според присъстващите, транспортът е основен източник на замърсяване на въздуха, следван от битовото отопление, прахът по улиците.

• Основна уязвима група са децата и подрастващи, хората с хронични заболявания, енергийно бедните и още: възрастните, бременни жени, но също велосипедисти, хора, работещи на открито, малцинствени групи.

• Добре е да измерваме: PM 2,5, PM 10, NOx, CO2, NO2, и също: ултра финия прах, дизеловите замърсявания, смога, различни аерозоли; първоначалният замърсител: сажди, черен въглерод; да се измерва и PM 0,1; озон

• Най-ефективно би било да се поставят сензорите на ключови кръстовища, в близост до училища, дори най-добре да е комбинация от двата фактора, в близост до националните измервателни станции, за да се направи сравнение на получените данни и калибрация

• За да комуникираме ефективно със заинтересованите страни и уязвимите групи, е нужно: 

  • Информационни анкети, клипове и постове

  • Здравна експертиза и експерти по въздух-здраве при всички кръгли маси

  • Всеобхватност на дейността - социални мрежи, newsletter, научни публикации, информационни събития, външни медии и т.н.

  • Разбираеми карти и графики, срещи в кварталите, тематични дебати, интерактивни игри и участия

  • Комбинация от проблем, мярка и позитивни послания 

  • Повече визуална информация, добре визуализирани данни и обяснение на прост и разбираем език